Праистория

Най-ранните следи от човешко присъствие

Тип: Статия | Епоха: Праистория

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (преди около 100 000 г.). В експозицията на музея тя е представена от среднопалеолитни кремъчни сечива, открити при строежите на заводите в долината  на изворите на Девня. От късната старокаменна епоха са няколко други кремъчни сечива и отломъци, намерени при разкопки в района на м. Побитите камъни. Изследвана е и т. нар. Малката пещера при гр. Белослав, където освен кремъчни изделия са намерени и кости от животни, ловувани от тогавашните хора. Важно място в заемат и мезолитните находки от района на м. Побитите камъни до Варна – единственото находище от среднокаменната епоха (ок. 10000–7000 г. пр. Хр.) на територията на България. Това са т. нар. кремъчни микролити – свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива, изработени от малки кремъчни пластини и други материали – дърво, кост. Някои от тях са се използвали като върхове за стрели.
През каменно-медната епоха (енеолита) (V хил. пр. Хр.) с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земите на север и юг и използването на морското крайбрежие като пътна артерия във Варненско започва нов етап в развитието на обществото. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта.
От ранния енеолит (първата половина на V хил. пр. Хр.) датират жилищни нива от селищните могили при с. Голямо Делчево и при с. Сава, представени в музейната експозиция от сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и от множество керамични съдове, украсени с врязани линии.
Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при гр. Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево и с. Сава. Сред керамиката от този период се срещат кухи поставки с формата на четириъгълен паралелепипед, паници с извит навън ръб на устието на високо столче и др. Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб.
Особено място заемат находките от три гроба, проучени на севрния бряг на Варненското езеро, които дават ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. В един от тях са открити около 1 000 предмета, сред които и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено злато на света досега.

Подставка, керамика, гроб 3 от некропол Варна ІІ, среден енеолит.

Праисторическото общество на Балканите достига своя разцвет през късната каменно-медна епоха (4400–4200 г. пр. Хр.).

Антропоморфна фигурка, глина, с. м. Голямо Делчево, среден енеолит.	Брадва в муфа, камък и рог, с. м. Голямо Делчево, късен енеолит.

Не са изключение и племената, обитаващи Варненския край по това време.  Един от най-важните късноенеолитни центрове на това високоразвито общество се е намирал южно от Варна – т. нар. наколни селища, намиращи се сега под водата на Варненските езера, където са открити изложените в експозицията многобройни керамични съдове, украсени с графитна боя, сечива от кост, камък, кремък и рог, както и множество изделия, свързани с култовите практики.

Антропоморфен капак, керамика, н. с. Арсенала, късен енеолит.

Най-значимият паметник от това време обаче е знаментият Варненски енеолитен некропол, представен в три обособени експозиционни зали. Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на Варна през 1972 г., Варненският некропол скоро се превърна в сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията на съвременна България. В резултат на проучванията досега (разкопките не са завършили – все още не са разкопани около 30% от предполагаемата територия) са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, само в три от които е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните от другите видове находки.

Зооморфни апликации, злато, Варненски енеолитен некропол, гроб 36, късен енеолит	Огърлица от златни и минерални маниста със златен амулет, Варненски енеолитен некропол, късен енеолит

Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите – символ на висша светска или духовна власт. Други три гроба  са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на особено характерните места от лицето – челото, очите, устата, ушите – са апликирани златни предмети.

Скиптър, камък и злато, Варненски енеолитен некропол, гроб 4, късен енеолит	Модел на скиптър, злато, гроб36

99 гроба съдържат скелети в изпънато положение по гръб. Повечето от тях принадлежат на мъже. От тях изпъква гроб на 45–50-годишен мъж – вероятно вожд или жрец, който е изключително богат – в него са открити над 1,5 кг златни предмети, много медни и каменни сечива, украшения и др.

Гроб 43, Варненски енеолитен некропол, късен енеолит

С наличието на жезъл и с видовете находки този гроб е с доста сходен инвентар с най-богатия от символичните гробове – гроб № 4. 67 гроба съдържат скелети в свито положение на едната страна – почти винаги на дясната. По този начин са погребвани предимно жени. В останалите гробове скелетите са силно разрушени и костите в тях са били разбъркани от по-късни нарушения.

Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително – над 38 различни вида. Много голямо е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 са от камък и мрамор. Открити са и множество черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Керамиката – над 650 глинени съда е доста често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.

Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит, Варненски енеолитен некропол, гроб 4	Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит

Находките като вид, разположение и количество; видовете гробове във Варненския некропол и големият комплекс от потънали селища, както и други факти дават основание да се приеме, че в района на Варненските езера през късната каменномедна епоха се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките праисторически златни находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Големият брой метални изделия от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са вече утилитарни изделия. Украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен показател за търговски контакти със Средиземноморието.

Гривна от мида денталиум, апликирана със злато

Съдейки по археологическите находки от Варненско и съседните райони, може да се направи извода, че черноморското крайбрежие от делтата на Дунава до склоновете на Стара планина изживява икономически подем през втората половина на V хил. пр. Хр., свързан с развитието на металургията и търговския обмен. Изглежда, селищата край Варненските езера са били център на този регион. Гробовете от Варненския некропол илюстрират редица социални различия по отношение на материалното положение на погребаните. Вероятно това е свързано със зараждането на класи сред автохтонното население.
В края на енеолита първобитното общество на Балканите започва да се разпада. Това е процес, свързан със значителни промени на климата на територията на цяла Европа, който спира и влиянието на късноенеолитната общност, създадена около днешния град Варна. След времето на варненската цивилизация започват разместванията на значителни човешки маси, които се движат на изток на запад под натиска на степните племена, идващи на Балканския полуостров от североизток. Едно от ярките свидетелства за такива миграции е случайно открития край гр. Девня гроб от тази епоха, в който са намерени много върхове за стрели и копия, медни сечива, мъниста и 32 златни халки (може би от наниз, носен като гривна).

Маниста, карнеол, гроб43

През бронзовата епоха, която обхваща времето от 3200 до 1100 г. пр. Хр. протича етногенезисът на траките и тяхното обособяване от заобикалящите ги народи. Най-много находки от ранната бронзова епоха (3200–2500 г. пр. Хр.) от Варненско са открити в потъналите във Варненските езера селища. От керамиката това са кани с дръжки и скосени устия, чаши с високи дръжки и аскоси. В орнаментирането им преобладав врязаната и набодената украса. Изчезва напълно антропоморфната и зооморфната пластика, променя се формата на каменните брадви. В селищата са намерени и запазени дървени предмети.

Както през късния енеолит, така и през раннобронзовата епоха районът на Варненските езера очевидно е играел водеща роля в контактите между уседналото земеделско и номадското скотовъдно население. Свидетелство за това са откритите край с. Езерово каменни паметници, схематично изобразяващи човешко тяло. Те се свързват с дошло от северночерноморските степи население и са били поставяни върху надгробните могили на неговите представители.

Средната бронзова епоха (2500–2100 г. пр. Хр.) почти не е представена с находки от Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преместване на населението и промяна на местообитаването му. Предметите от това време – предимно сечива от бронз – са много малко и представляват случайни находки.

Късната бронзова епоха (1600–1100 г. пр. Хр.) както във Варненско, така и почти в цялата страна, отново е свързана с движение на древните племена. Засвидетелствани са нови контакти и миграционни процеси. В този период се датират и колективните находки от бронзови сечива, открити край гр. Суворово. Тези “съкровища” бележат несигурността на времената, свързана с движението на човешки групи. От същата епоха датира и едноостър меч, намерен в землището на с. Черковна. Формата му позволява той да се приеме за оръжие, произведено в района на северночерноморските степи.

Меч, с. Черковна, късна бронзова епоха

Със започването на желязната епоха (І хил. пр. Хр.) етническото самоопределяне на траките вече е завършило и те трайно са се настанили на Балканския полуостров. Във Варненско се проучени няколко некропола от ранножелязната епоха като находките от тях – керамични съдове, бронзови и железни фибули, ножови и бойни брадви – свидетелстват за самобитността на тракийската култура и поддържането на активни връзки с древногръцките колонисти, заселили се по Черноморското крайбрежие в края на VІІ – началото на VІ в. пр. Хр. и основали тук свои градове.